„Шерлок“ (новият, с Бенедикт Камбърбач, който върви у нас по AXN) и „Доктор Кой“ (пак по AXN) са свързани по вдъхновение – сценаристите Стивън Мофат и Марк Гатис пишат и за двата. Но си приличат и по влияние: и двата бяха „отличени“ в британския ефир в праймтайма на годината – единият на Коледа, другият на Нова година. Но тези специални издания показаха и още една връзка между двата сериала – те придават ново съдържание на отношенията между телевизионните програми и техните почитатели.
Досега публиката беше външен за производството на тв сериали фактор. Създателите работят по свое усмотрение, а ефектът на зрителите се простира само до колебанията в рейтинга и съответно до решението дали дадено шоу да падне от следващия сезон поради липса на интерес. Напоследък интернет промени гледането на телевизия – днес има толкова възможности да се гледа нещо, не само след излъчването му, но даже и предварително, по поръчка, в чужбина и пр. (да не споменаваме пиратските сайтове) и през цялото това време зрителите обсъждат онлайн продукцията. Но и това досега оказваше слабо влияние върху програмата, като изключим случаите със сериалите „Арестид Дивелъпмънт“ и „Рипър стрийт“, които временно бяха спасени от сваляне от ефир с онлайн петиции.
Епизодът на „Доктор Кой“ от 25 декември и на „Шерлок“ от 1 януари показа нещо съвсем ново – без да бъдат фактически интерактивни, и двете програми бяха предначертани от реакциите на зрителите. В коледния епизод – „Времето на Доктора“, сюжетът претърпя обрат, в който Господарят на времето получи право за още 12 регенерации. Това, поне в умовете на продуцентите, би трябвало да разреши проблема, обсъждан нашироко във форумите, че според първоначалните правила Докторът има право на 12 превъплъщения.
Феновете на „Шерлок“ имаха твърде много време от втори сезон през 2012-а насам да гадаят как Холмс е изиграл смъртта си и как сценаристите ще му върнат живота в трети сезон. На епизода „Празната катафалка“ не просто му личеше, че авторите са чели внимателно блоговете и форумите. Безумните предположения (някои даже твърде неприлични) директно влязоха в сценария и групите от истинския живот бяха вплетени в сюжета. Някои от „вътрешните“ на серията теории са направо взети от „външните“ фантазии на феновете. Идеята, че героите от екрана могат да прогледнат отвъд него в нашия свят – както в театъра понякога актьорът може да разбие невидимата четвърта стена и да отиде да говори с публиката (или пък да си спомним Уди Алън с „Пурпурната роза от Кайро“), е използвана по различен начин и по различни причини в двата сериала. При „Доктор Кой“ Мофат се намеси да оправи проблема с дълголетието на главния герой, което за най-вманиачените зрители щеше да се превърне в огромна драма на сценария и всички следващи епизоди с новия актьор Питър Капалди щяха да бъдат оценявани през призмата на това дали или не той е последният Доктор.
С „Шерлок“ Гатис умело се възползва от факта, че героят на Бенедикт Камбърбач е знаменитост и във филмовата действителност, и в нашата. Това му позволява да се позабавлява малко с метафикция. Тази заигравка с блогърите и „Туитър“ стои съвсем на място в „Шерлок“, в който новият свят на електронно бърборене е може би за първи път представен що-годе задоволително.
В този подход обаче има вроден риск – всяка програма да бъде изкривявана към интересите на една съвсем малка аудитория: маниаците. Макар да няма спор, че всеки успешен тв сериал в днешни времена трябва да има своята всеотдайна армия от зрители, той в никакъв случай не може да си позволи да се превърне в повторение на фенските фантазии. Дори такива успешни сериали като „Доктор Ху“ и „Шерлок“ трябва да се целят към привличането на нова аудитория. А в същото време и „Времето на Доктора“, и „Празната катафалка“ на моменти бяха почти неразбираеми за новите или не толкова отчаяни фенове. Въпросите с броя на превъплъщенията на Доктора и как Шерлок надхитря смъртта звучаха твърде много като форум за фенове вместо като програма за широката публика.
Впрочем в абсолютен смисъл и двата хитови сериала са продукт на своите фенове. Сценаристите Мофат и Гатис пренасят героите от своето детство в съвременния свят. Дали работата им върху двата сюжета няма накрая да доведе до преплитането им съвсем наяве? Докторът и Шерлок си приличат по това, че са ексцентрици, хипервманиачени в логиката. И единият, и другият – къде буквално, къде метафорично, идват от различна планета в сравнение с изпълнените си с преклонение асистенти. Но сега вече „Празната катафалка“ звучи твърде много като „Доктор Ху“ за Шерлок. Отчасти защото сюжетът е апокалиптичен – загадката е опитът да се вдигне Лондон във въздуха, а не просто труп в заключена стая. Но отчасти и защото очевидно има опит да се направи Холмс по-своенравен и романтичен, в духа на последните Господари на времето.
Камбърбач на моменти дори приличаше повече на Дейвид Тенант и Мат Смит от „Доктор Ху“, отколкото на собствения си по-суховат и мрачен Шерлок. Разбира се, не откриваме топлата вода. В YouTube се върти доста популярно видео, в което доктор Ху се среща с Шерлок. Тази среща вече изглежда почти неизбежна в някой следващ епизод на „Доктор Ху“. Или може би когато процъфтяващата филмова кариера на Бенедикт Камбърбач направи невъзможно участието му в „Шерлок“, героят му просто ще падне на пода и ще се превърне в Тенант, Смит или някой друг. Феновете ще харесат много този обрат…
Tardis Newsroom 